Преди 35 години Пратчет измисли Discworld. Един магически свят, който се крепи на четири слона, които се крепят на една огромна костенкурка – А’туин(за любознателните, хората от години се опитват да открият пола на костенкурката, но все още не са стигнали до еднодушен отговор). Пратчет издаде 40 различни книги от тази вселена(като не броим различните допълнителни книги/енциклопедии, с които стават 50+), но всички се надяват въпреки болестта, Пратчет да има силите и волята да издаде още толкова. Но, тази статия не е за Discworld. За този свят ще пиша някой друг ден. В това ревю става въпрос за “Нация”. Ще започна с един цитат, който се намира в началото на книгата.
Thinking. This book contains some. Whether you try it at home is up to you.
“Нация” е юношеска книга, което далеч не означава, че не трябва да бъде четена от възрастни. Това е книга пълна с идеи, като основната идея на книгата е изграждането на дом, семейство, правила, традиции и религии. Става въпрос за онези основно части, които изграждат цивилизацията такава каквато я познаваме. Само като пиша това и си представя колко е трудно да се постигне баланс от сюжет и толкова идеи наблъскани в една малка книжка. Дори самото писане на ревю е трудно, защото как човек може да напише ревю за нещо толкова перфектно.
Историята в книгата се развива в алтернативен свят подобен на нашия, през 19ти век. Великобритания е поразена от чума, която избива цялото кралско семейство и целия парламент и прави 140-ия по ред претендент за трола крал. От другия край на света една огромна вълна унищожава целия народ на едно малко момче Мау, който в този ден е трябвало да се върне на своя остров след едномесечен престой в друг далечен остров, където момчетата се превръщат в мъже. Той успява да оцелее след близка среща с вълната и се прибира на своя остров където открива, че вълната е отнела всичко, което е познавал и обичал. Същевременно вълната е довлекъл нов кораб на острова, като единствения оцелял човек е едно малко, но много добре възпитано момиче Дафне(и един папагал). Те са различни поради своята религия, език, традиции и възпитание, но същевременно си приличат по това, че и двамата обичат да мислят, както и общата им трагедия. Те трябва да работят заедно за да оцелеят и да създадат нов дом за себе си и за останалите оцелели хора в околните остров.
Двамата главни герои откриват, че за да оцелеят и за да построят нова Нация, те трябва да направят неща, които тяхната култура не би одобрила в никакъв случай. Аристократично възпитана от своята баба Дафне, трябва да се научи как се хранят бебета, да сдъвче храна за стара жена без зъби и да помогне в раждането на друго бебе. Същевременно трябва да се научи да прави бира и храна. Мау открива, че това да си лидер на клан не е лесно, облича панталони за да разбере повече за начина на мислене на “панталонените хора”(т.е за хората от Европа), да разкрие тайните на религията и открие, че е готов да направи всичко само и само за да даде шанс на своята нова Нация да оцелее, включително да издои мляко от прасе по трудния начин. Ако решите да прочетете тази книга на 10-12 годишно дете, то ще го намери за забавно и развлекателно четиво, но също така ще се сблъска с конфликта религия/наука, кога е правилно да се задават въпроси и кога нещата трябва да се приемат на вяра.
Един от любимите ми моменти е в началото на книгата, когато Мау тръгва на остров, отдалечен на 20 километра от основния остров, където той трябва да оцелее един месец и да построи кану, за да може да се върне вече мъж и направи всичко това само с един джобен нож. Когато стигне там Мау открива, че всъщност островът не е обитаван от духове, които ще го обучат как да стане мъж, а открива един остров, където останалите мъже от Нацията са му оставили инструменти, храна и питейна вода, малка лодка и едно съобщение “Мъжете помагат на другите мъже”. Той открива, че всичко това е един театър, но в течение на този месец, когато има време да осмисли нещата той разбира, че този обичай му помага да придобие кураж и да се научи да живее сам. Също така открива, че неговото семейство го обича достатъчно за да пренесе всичко на този остров на това място и колко е важен за общността и продължаването за съществуването на Нацията.
Тази книга напомня много на Марк Твейн и Даниел Дефо и предполагам, някой ден ще бъде задължително четиво за всеки един ученик. Дотогава ви оставям с няколко цитати от Нация, за съжаление на английски език, просто защото това е езика, на който аз съм чел и препоръчвам да се чете Пратчет.
“They didn’t know why these things were funny. Sometimes you laugh because you’ve got no more room for crying. Sometimes you laugh because table manners on a beach are funny. And sometimes you laugh because you’re alive, when you really shouldn’t be.”
“No more words. We know them all, all the words that should not be said. But you have made my world more perfect.”
“The world is a globe — the farther you sail, the closer to home you are.”
“You are very clever,“ said the old man shyly. „I would like to eat your brains, one day.“ For some reason the books of etiquette that Daphne’s grandmother had forced on her didn’t quite deal with this. Of course, silly people would say to babies, „You’re so sweet I could gobble you all up!“ but that sort of nonsense seemed less funny when it was said by a man in war paint who owned more than one skull. Daphne, cursed with good manners, settled for „It’s very kind of you to say so.”
“She felt better for all that. A good shouting at somebody always makes you feel better and in control, especially if you aren’t.”
“One of my ancestors fought in the War of the Roses“, she announced haughtily, without looking round, “and in those wars you were supposed to wear a red rose or a white rose to show whose side you were on, but he was very attached to a pink rose called Lady Lavinia, which we still grow in the Hall, actually, so he ended up fighting both sides at once. He lived, too, because everyone thought it was bad luck to kill a madman. That’s what you need to know about my family: We might be pigheaded and stupid, but we do fight”
“This was not the time to say “I don’t know.” The brothers had begging, hungry looks, like dogs waiting to be fed. They wanted an answer. It would be nice if it was the right answer, but if it couldn’t be, then any answer would do, because then we would stop being worried…and then his mind caught alight.
That’s what the gods are! An answer that will do! Because there’s food to be caught and babies to be born and life to be lived and so there is no time for big, complicated, and worrying answers! Please give us a simple answer, so that we don’t have to think, because if we think, we might find answers that don’t fit the way we want the world to be.”
