РЕВЮ: „Една Нощ в Самотния Октомври“ от Роджър Зелазни

От доста време се каня да драсна второто ми ревю в този новичък сайт за фентъзи книги и през един приятен уикенд, реших, че е време да избера книга и да напиша нещо. Най-лесно би ми било да се измъкна от това, като избера една от книгите, които харесвам и съм чел многократно, нещо на сър Тери Пратчет(вече писах за Нация) или пък от Колелото на Времето(колегата писа за „Окото на света„), но ми се струва, че това би било измъкване. Реших да се обърна към един друг автор, който за мен е един от най-големите таланти във сферата на научната фантастика и фентъзито – Роджър Зелазни и неговата последна самоястоятелна книга.

Една нощ в самотния октомври е книга, за която самия автор твърди, че е една от петте му любими книги. Книгата също така е номинирана за НЕБУЛА наградите през 1995. Още в началото Зелазни ясно, изказва своята цел с тази книга – да благодари и да вдъхне нов живот на десетки легенди, оставили своите истории за бъдещето.

На:
Мери Шели
Едгар Алан По
Брам Стоукър
сър Артър Конан Дойл
Л.П.Лъвкрафт
Рей Бредбъри
Робърт Блок
Албърт Пейсън Терун
и създателите на множество стари филми.
 
БЛАГОДАРЯ.

Книгата е разделена на 32 глави – по една всеки ден от Октомври + една уводна. Във нея ще научим, че всяка година по време на последното пълнолуние през Октомври две факции, всяка стремяща се да постигне своите цели и да победи във „Великата игра“. И през тази, 1887 година, пълнолунието се пада точно на 31 октомври, по време на Halloween, което както всеки знае е най-точното време да се реши съдбата на света.

Всичко, което се случва се разказва от кучето на Джак(Изкормвача…), като други герои в историята са великия детектив, Аристократ от Балканския полуостров, който обича прилипи и мрази слънцето, умният професор и неговото създание и множество други малко или много познати герои. Но въпреки всичко това, тази история не е за някой от тези герои, а е за Snuff(или Смрък! във превода на български), кучето на Джак.

Но той не е сам. Всеки един от играчите в тази игра, разполага със свое животно-пазител, който също като своя господар е част от тази игра, и понякога трябва да направи избор между победата и своя господар. Към цялата тази интрига нека добавим и магически способности, магически джаджи и всичко това се превръща във един от оригиналните „Игри на глада“.

Книгата има един много добър ритъм, където нещата започват плавно и с всеки изминал ден от Октомври и наближаването на голямата дата действието се развива все по-бързо и достига до своята кулминация. Заедно със всичко това, колкото повече се доближава и до Halloween, книгата започва да става все по зловеща и те държи на ръба. Допълнително главите в началото са доста кратки, но също стават все по-дълги и по-дълги.

Трябва да вметна за новите читатели на Роджър Зелазни. Тази книга абсолютно в никакъв случай, не е обичайна тип история за него. Предишните творби на автора са доста по-различни и „сериозни“, ако мога така да се изразя, така че ако смятате това за прекалено несериозно, можете опитате с „Хрониките на Амбър“(100% ще има ревю за тази поредица в някой приятен момент в бъдещето), „Безсмъртният“ или „Господарят на светлината“. Ако пък книгата ви е харесала, можете да прочетете „Аззи“(„Millenial Contest“).

Като цяла книгата е много лесна и приятна за четене/слушане през дългните дни на Октомври. Ако решите да го слушате онлайн, задължително потърсете илюстрациите на Гейън Уилсън(Gahon Willson), понеже определено добавят един допълнителен чар на книгата. Книгата не е подходяща като начална книга във света на фентъзито и не е много подходяща за нови читатели, тъй като има доста препратки към други твори, които може би няма да са ви ясни.