Йъп. Човек колкото и добре да живее се стига до момент, в който трябва да отговори на един голям въпрос. Харесва или не харесва поредицата за Ерагон от Кристофър Паолини.
Не съм сигурен защо голямото фентъзи разделение се случва малко или много точно в тази книга, но е факт. Дали защото първата книга следва една доста изпитана фентъзи формула, без никакво отклонение от нея? Или книгата е предназначена за младежи? Прекалено проста? Все верни твърдения, но защо в почти всички форуми и групи, точно тази книга се оказва по средата между разделението, където една част обичат поредицата, докато другата я мразят.
Спойлер… Не знам. Като цяло първата книга от поредицата(има излезнали четири книги, „Ерагон“ , „Първородният“, „Brisingr“ и „Наследството“) си следва един стандартен стил и тропи, които всеки един по-сериозен и опитен фентъзи почитател може да проследи и като цяло всичко се случва, както се очаква. Интересното обаче, е че самия тип на писане е доста увлекателен. Историята макар, че е предсказуема все пак те заплита и като цяло те кара донякъде да подкрепяш главните герои в борбата им. Също така нека не забравяме, че Паолини пише първата книга докато е на 15-16 години, което е сериозно постижение.
Историята е проста. Ерагон е младеж, който докато ловува намира син камък, който се оказва, че е яйце от дракон. След излюпването двамата сформират връзка по между си, но в същото време армията търси това яйце и се налага двамата да напуснат родното си място, след като семейството му бива нападнато. Като цяло самия Ерагон не е много добър персонаж, но благодарение на връзката с Сафира(дракона) нещата стават поносими. Това е друг голям плюс за самата поредица. Ако харесват дракони, то драконите в тази книга малко или много носят цялата история на гърба си 🙂
Важно е да се отбележи, че Паолини се учи. Следващите му книги в тази поредица определено са по-добри и светът започва да става по-интересен и по-важното малко по непредсказуем. Като цяло усеща се, че цялата поредица е един вид мост между детското и малко по-сериозно фентъзи, през които имам чуството, че авторът минава и сам заедно със нас.
Но като цяло това е и моето, мнение за самата книга, а и поредицата. Посредствено. Всичко е малко или много по-средата. И имам чувстото, че това дразни много хора. Можеше да бъде много по-добра само ако… Или пък хора сравняващи книгата със други грандове, очаквано ще намерят, че това не е най-добрата фентъзи поредица в света.
Ако Young Adult фентъзи стила ви харесва, то тази поредица е за вас. Ако сте сравнително нов и едва сега започвате да търсите различни фентъзи поредици, то тази поредица е за вас. Ако сте фен на Хари Потър поредицата, то тази поредица е за вас. Ако обичате нещо малко по-сериозно фентъзи, то няма да го намерите тук.
Ох да, ако сте тук за едноименния филм, то тогава моята препоръка е още по-лесна… Недейте си го причинява. Филмът по първата книга е абсолютен ужас, който абсолютно е пълно чудо как е преминало през одобрението на толкова много хора за да стигне до големия екран.
