РЕВЮ: „The Wolf of the North“ от Duncan M. Hamilton

Обожавате „Името на Вятъра“ от Патрик Ротфус? „Кръвна Песен“ от Антъни Раян е една от вашите топ 10 книги на всички времена? Е, тогава ревюто на “The Wolf of the North” от Duncan M. Hamilton със сигурност е за вас, но разбира се и за всички други, които харесват добре структурирани фентъзи истории с една-две лъжички епичност за вкус!

Това което отличава “The Wolf of the North” от плеядата други фентъзи книги, това което прави тази история близка до историите разказани ни вече от Патрик Ротфус и Антъни Раян е структурата на самата творба. Книгата не е точно поредното coming-of-age фентъзи развиащо се в средновековни времена, примесени с много викински елементи в своето светостроене и разчитащо на страхотно интересен главен персонаж, през който да ни бъде предадена тази история… Всъщност тя е всяко едно от горните неща, в голяма, голяма степен, но се отличава в това какво знаем ние, читателите, за последствията от историята, която четем. Защото Уулфрик не е просто поредният северняк, с една идея малко по-интересна съдба, която ще проследяваме в рамките на три книги с помоща на Duncan M. Hamilton – не, драги читателю, той е Вълкът на Севера, най-известният и славен войн, легенда, мит… предание. С тази разлика, че в отварящите параграфи на историята той е вече пораснал и се е запътил към точно една определена гостоприемница, където го чака Майстор-Разказвачът… негов приятел или враг – не знаем, но поне майстор-разказвачът е така добър да не държи нас и другите гости в страноприемницата в напрежение, а да започне да ни разказва историята на Уулфрик още с прелистването на първите страници. Защото какво по-интересно от това да научиш как едно непохватно и неатлетично хлапе успява да проправи своя път към безсмъртие в сказания и легенди, и да се превърне с мъж, който буди уважение, страх, гняв, и почуда във всеки, който чуе неговото име?

Уви, отговорът на всички тези въпроси ви чакат удобно сгушени между страниците на тази книга. Отговорите които аз ще ви дам в това ревю засягат по-скоро въпроси като „Но книгата добра ли е“ и „Какво е толкова хубавото/лошото на тази книга!?“. Така че да продължим нататък, към отговорите които мога да ви дам, без да спойлна повече от необходимото вашето изживяване на приключенията на Уулфрик.

Това което ми хареса най-много в тази новела е как автора успява добре да прецени скоростта с която да преведе нас читателите през различните важни и недотам важни моменти, през които на Уулфрик му е ‚писано‘ да премине. В светът изграден от Duncan M. Hamilton има усещане за реалистичност, което върви ръка в ръка с усещането за мистика и магичност. Аз лично го отдавам донякъде на подчертано викингските нотки преплетени в историята, но също и на факта, че Хамилтън успява добре да улови потенциалните брътвежи и несгоди през които би трябвало да се изправят различните герои в историята, ако тя беше реална. Това е майсторство, което не всеки фентъзи писател притежава – да опише фантастичното по начин, който да не е въобще фантастичен. Това, поне за мен, беше глътка свеж възхуд, която като читател имаш възможността да поемеш, докато напълно осъзнаваш че все пак си във фентъзи свят, с неговите чудатости и нормалност.

Конфликтите които спохождат нашият млад герой във времето, което прекарваме с него, също са добре наредени и то по начин, който лека-полека да ни вкара все по-дълбоко в опасността на този нов свят, без тези препятствия да се чувстват като изкуствени или прекалено еднообразни. Разнообразието на малки и големи конфликти, от премеждия свързани с магичното и такива, свързани със всекидневната борба на човека да оцелее природата и да оцелее човека, допринасят за изключително богата трапеза от емоции и прикючения.

И всичко това ни е предадено през призмата на главен герой, който е изключително подканящ към това читателят да бъде съпричастен с неговата съдба, и да тръпне в очакване относно това каква неприятност чака нашият кандидат-войн Уулфрик, макар подсъзнателно да знаем, че той би трябвало да ги оцелява( заради форматът на историята и нейното начало).

Бих ви препоръчал тази книга с две ръце, ако сте в търсене на нещо свежо, доста фентъзи, но и доста реалистично и семпло в същото това време. Това не е история, която ще се опита да ви изуми – това е история, която ще се опита, и ще успее, да ви плени, защото прави добре всички неща, които една проста но интересна история трябва да направи. Като комплекност на историята не говорим за нищо чак толкова впечатляващо – бих дал на “Wolf of the North” около 7/10 що се отнася до нещата, които опитва. Но що се отнася до изпълнението на неща, които опитва, спокойно бих дал на книгата 9.5/10, защото всичко което авторът си е поставил като цел да бъде изпитано от читателя, е поднесено с точната мярка премереност и подкана да прелистиш следващата страница.

А ако като мен сте фенове на аудиокнигите – това е една от по-добре направените такива въобще. Саймън Ванс, човекът който озвучава книгата, е един от топ 10 наратори в моята вечна ранглиста, и има защо! Той успява по великолепен начин да предаде всяка една частица магичност в тази книга, и да те накара да се отпуснеш и просто да се наслаждаваш на всяка следваща страница, със страхотния и спокоен начин, по който ни вплита в света и съзнанието на Уулфрик.

Прочети тази книга ако харесваш: реалистични coming-of-age фентъзи истории с изключително земни водещи персонажи, Името на Вятъра от Патрик Ротфус, Кръвна Песен от Антъни Раян, истинските истории на легендарни герои, детайли от кухнята зад живота на известни войни във фентъзи светове, добре изградени фентъзи светове и герои с щипка викингска култура за вкус