Понякога се случва така, че вековете идват и си отиват, а определена книга или поредица остава с теб завинаги, и имаш възможността да й се радваш отново и отново, макар вътрешно да знаеш, че съответната поредица може да се похвали не само с многото си силни, но и за съжаление с няколко по-слаби страни.
Въпреки това поне за мен Колелото на Времето е поредица, която превъзхожда много други в жанра, успява да бъде достатъчно интересна в своята цялост и ако бъде прочетена в правилният момент от живота ти, или в правилния момент от ‘кариерата’ на съответния фентъзи фен, то тя може да намери място като любима поредица на абсолютно всеки читател с афинитет към магичното, добре реализираните герои и всеобхватният world-building, който единствен може да те накара да се пренесеш на едно по различно място от глава до пети.
Днес няма да си говорим за това как Колелото на Времето е странна поредица в това, че половината от хората, които я прочетат, я обикват завинаги, докато другата половина я намразват от дъното на душата си. Нека просто започнем с простичкият факт, че независимо в коя от двете страни на барикадата намерите себе си след прочитането на Колелото, то първото задължително условие е да се впуснете в поредицата. И така – време е да поговорим за това защо Окото на Светът( първата книга в поредицата) е може би едно от най-емблематичните фентъзи преживявания, до които човек може да се докосне и защо е една от малкото почти перфектни фентъзи книги, що се отнася до качественото изпълнение по всички направления наречени фентъзи.
В един век наречен от някои третият век, определен читател се чуди дали да подхване тази многотомна поредица. Един от възможните отговори на въпросът му се намира в долните редове. Написани са от човек, който приема Колелото на Времето като своята най-любима фентъзи поредица на всички времена, без в същото време да игнорира слабите й страни. Като такива в Окото на Света за мое огромно удоволствие липсват.
Книгата е написана малко като любовно писмо към Властелинът на Пръстените, но за разлика от многото други вричания в любов към епоса на Толкин, Окото на Света използва препратките към Властелинът, за да се открои от него в процеса на разтивие на сюжета. Историята започва и бързо и бавно – в смисъл такъв, че също като във филмовата трилогия на Властелинът на Пръстените пролога ни поставя въпрос, така и тук прологът ни предлага изглед към това какво може да бъде светът на Колелото с сърцевината си, ако обаче сме достатъчно търпеливи да стигнем до хубавата част с течение на времето. След това биваме захвърлени в едно селце на края на света, и нещата започват да се случват. Но също така започват да проличават и първите разлики между разказвачеството на Толкин и това на Джордан.
Докато Толкин не се свени да постави важността и епичността на приключението на първо място, доста често връщайки читателя към това колко непрощаващо е голямото зло, то Джордан има точно обратният подход към нещата: той се опитва да представи същото нещо през погледа на много по-добре оформени герои, които се сблъскват едновременно с малките общочовешки проблеми на своето съществуване и оцеляване, така и с предизвикателствата, през които са принудени да минат, докато се опитват да се върнат към нормалността на един лишен от интересни времена живот, който не са дооценили докато са имали този шанс.
Още от самото начало си личи, че мястото където се развива действието не е Нова Зеландия, нито пък Обединеното Кралство. Светът на Колелото е уникален сам по себе си, но доста дълбоко вдъхновен от природата и географията на Северна Америка. Ако Властелинът на Пръстените е неофициалната митология на Англия, то Колелото със сигурност е неофициалната митология на Съединените Щати – фентъзи, което събира всички уникални кътчета от тази великолепна държава, и прави всяка стъпка, която главните герои правят през тези пейзажи да смущава тънкия слой прах, който се е събрал по пълния с история и култура свят на Колелото на Времето. Това кара читателя да е не само в едно с героите по всяко едно време на история, но и в едно с пейзажа, със земята, с дърветата, с реката… и ако случайно на този читател му е липсвало това чувство за като „у дома“ докато е пребибавал под златните дървета на Лотлориен и безкрайните поля на Рохан – Окото на Света определено ще бъде една по-приятна от очакваното изненада.
Друга особеност на Окото на Времето е, че много добре успява да представи главните действащи лица, и още от самото начало да ни накара да ни пука за всички тях( а те не са никак малко). С умно използване на една и многобройни гледни точки, където и когато се налага, Джордан успява добре да балансира между чувството за откривателство, приключения, смъртна опаност, застрашено приятелство, истинска задружност и лоялност, и най-вече непоправима решително у героите да се преборят с предизвикателствата, пред които им се налага да се изправят в процеса на книгата.
Фактът, че всеки от главните герои е достатъчно добре измислен и написан, за да бъде сам по себе си водещ герой в някоя по-малка поредица, води до това Робърт Джордан да може да ни показва развитието на сюжета през различни ‚лещи, през различни типове мислене, през различни типове решителност, през различни типове страхове и комплексност на съществуване. Защото точно това е всеки един от героите в тази книга – компленост от чувства и мотивации, които незадължително остават непроменени между началото и края на книгата, и биват още по-интересни за проследяване в парарел с динамичните чувства и мотивации на всички останали главни и второстепенни герои.
Това по което поредици като Колелото на Времето и Песен за Огън и Лед превъзхождат много свои ‚конкуренти‘ е факта, че всеки един от героите е добре реализиран реалистичен персонаж, който може би е щял да съществува, живее, да се смее и плаче при обстоятелствата, пред които авторите на тези поредици поставят героите си – с две думи историята информира действията и вътрешният свят на героите, но и в същото време действията и вътрешният свят на героите информират историята Няма статични герои, няма статичен сюжет – всичко е скачени съдове и макар автора да знае на къде отива историята, и това да си личи постоянно в начина, по който е написана, то това само допринася за това да даде възможност на Робърт Джордан да мотивира героите си да отидат от точка А до точка Б по възможно най-смисленият начин, който би избрал всеки дишащ и мислещ човек.
И макар че го оставих за накрая, последният плюс е един от най-важните фактори за успеха на Окото на Света и Колелото на Времето като цяло – магичната система. За хората които не са навикнали на по-ясно определени магични системи, където всяко действие има определено противодействие, цена, последствие, ефект… магичната система на Колелото на Времето ще е една повече от приятна изненада. Защото поредицата освен със своята епичност като размах на развитие на света, сюжета, героите, може да се похвали и с епично развитие на своята магична система – а читателят има удоволствието да е на първия ред, принуден да осмисля последствията от всеки едно поиследващо малко разкритие относно това как работи магията в този свят, кой може да я ползва, как, кога и на каква цена.
И ако горните неща ти се струват достатъчно готини поотделно, то може би най-добрата новина за теб тепърва предстои – независимо дали говорим за изграждане на реалистични герои, култури, пейзажи, приключения или магична система, Колелото на Времето главно изпъква в това, че успява да съчетае всички тези неща по начин, който не е прекален, натоварващ или насилен. Всичко в историята се развива натурално и читателят дори не е наясно със всеобхватността на историята, която се развива пред очите му, докато изведнъж не дойде дългоочаквано „О-о-о, ето за какво били всички тези фойерверки!“ Така че, скъпи читателю, направи си услуига и си набави Колелото на Времето още сега. Най-лошото нещо, което може да стане, е да намразиш тази поредица, както много други преди теб. Но те уверявам, че за всеки един, който я мрази със страст, има поне по един, който я обича също толкова страстно, заради размахър, амбицията и истинността с която е написана тази история.
В случай че ревюто ни за Окото на Света ти се струва прекалено повърхносто, доста бледо на детайли… това е така, защото се опитвам да ти направя най-голямата услуга, на която съм способен – а именно да ти дам начална скорост към това да започнеш да четеш една от най-емблематични фентъзи поредици съществували някога, без в същото време да ти разваля кефа от това да откриеш всички големи и малки детайли в процеса на четенето ти, а не тук, предварително.
И ако първата книга ти хареса – ликувай! Защото има още 13 книги до края, почти 10 от които са много готини от начало до край, и най-епичното приключение в живота ти тепърва започва.
ПРОЧЕТИ АКО ХАРЕСВАШ: епично фентъзи, дворцови интриги, пророчества, Доброто срещу Злото, military fantasy, coming of age, bromance, детайлни и интересни магични системи, книги с множество главни герои
ОЦЕНКА:
Ако искаш да се потопиш в перфектната комбинация от пълнокръвен свят, страхотно реализирани герои и сюжет, който постоянно препуска напред към нови, непознати и интересни места - това е книгата за теб! Ние й даваме 10/10 !